Trash

Do you want to come to my motel,honey?
Do you want to hold me down,tell me that you love me?
Do you want to know that i really loved nobody but you..

The Scott Pilgrim challenge in one day :D

Day 1 – Your favourite male character - Wallace Wells

Day 2 – Your favourite female character - Knives Chau

Day 3 – Your least favourite character -  Roxy Richer

Day 4 – Your favourite secondary character - Kim Pine

Day 5 – Your favourite relationship - Stephen Stills and Julie Powers

Day 6 – Your least favorite relationship - Ramona and Roxy Richer

Day 7 – Two characters who would make an unlikely, but strangely okay couple - Other Scott and Mattew Patel :D

Day 8 – Your favourite band - Sex Bob Omb,Crash and the boys

Day 9 – Your least favourite band - idk, the Katayanagi twins,even though i liked the battle 

Day 10 – Your favourite quote from the movie - "Scott earned the power of self-respect""Taste my steal""Let's both be girls"

Day 11 – Your favourite Evil-X - Gideon Graves

Day 12 – Your least favourite Evil-X - Mattew Patel

Day 13 – Your favourite fight between Scott and an Evil-X - Scott vs.Todd Ingram

Day 14 – Your favourite hairstyle by Ramona - Green

Day 15 – Your favourite Scott moment - "I sort of feel like I'm drugs when I'm with you", I'm in lesbians with you"

Day 16 – Your favourite Ramona moment - "Let's both be girls"

Day 17 – Your favourite Kim moment - BLAM! 

Day 18 – Your favourite Wallace moment - When he shouts from the balcony and Crash and the boys perform  We hate you please die.

Day 19 – Your favourite actor from the movie - Michael Cera

Day 20 – Your favourite song from the soundtrack -  Getting boring by the sea - Blood red shoes.

He lost his soul.

Rainy days
Shitty mood
Messy hair
Fucked up nails
Baggy clothes
Good music
Bitchy people
Low voices
Hot coffee
Cool tea

Make-believe worlds.

Държеше ме в клетка цялото това време. Най - после ме пусна да видя красотата на деня. Слънчевата светлина огря полето,песента на птиците се носеше навсякъде,още не бях свободна и знаех че ти пак ще ме затвориш. Сякаш ме измъчваше повече като ме пускаше за малко и после ме прибираше. Можех да избягам,но някак си нещо в теб ме задържаше.Страх ме е. Не принадлежа тук . Забравих света в който бях. Заваля изведнъж,стана студено,времето не беше съгласно с моментната ми свобода. Харесва ми мириса на дъжд. Скоро нямаше да я усетя отново. Времето ми изтече,трябва да се прибирам. Не ме пускай - не мога сама.

Най - тъмно е преди разсъмване.

 Беше ми скучно,а вечерта беше хубава.Беше късно,но нямаше значение.Беше  топло, не ми пречеше да изляза.Излязох от къщата и тръгнах по алеите,но скоро осъзнах че по улиците няма много хора в 4 сутринта колкото и топло да е.Оглеждах се наоколо,все пак не живеех в безопасен град.Луната беше пълна,зловеща,но осветяваше крайпътните улички и алеята по която вървях.Светещите очи на котката зад онова дърво ме подсетиха за хилядите страшни филми които бях гледала.Може би беше добра идея да се прибера,но толкова исках да намеря някоя сродна душа,късно през тази лятна нощ.Помислих че ще е по-добре ако си пусна музика .. нее,няма да чувам добре и ще имам чувството че зомби апокалипсиса започва.Усещах как сърцето ми изпомпва кръв и се чудех от къде ще изскочи вампира.Боже,за какви неща мислех,май наистина хората се сещат за всички страшни филми които са гледали през нощта. Помислих си "Добре,добре,хайде мисли си за нещо хубаво - я ниян котката ня ня ня ня ня ня ня .. Ааа не Винсент БОЖЕ." Добре,добре прибирам се,сега не е време за разходки.Както се разхождах най - после си помислих нещо хубаво.. Може би не трябва да се прибирам точно сега.Най-тъмно е преди разсъмване.

Insecurities.

- Let's go out.

- Go out where?

-Out in the snow.

-It's cold.. 

-Yeah maybe we could make a snow man.

-I don't feel like it... maybe some other time.. 

-No we need to go out now!

-Why is it so important to you that i go out?

-Cuz if you don't the sun won't shine today..

-If the sun shines today our snowman will die,won't it?
-We'll make another one just as long it's with you.

I don't feel anything..

I'm powerless

I'm weak

I keep crawling

but I'm falling

I'm neighter here

nor there
In a minute it's all pointless

In a minute it all stops spinning

I'm scary

I'm shattered

I'm out of control

I'm not the only one

I'm nothing

Combat baby,come back.

I want to go home.
I want to get away. 
I want to forget.
I want to forget the world you were in.
I want to be a different person.

I want to be there.
I want to be there with you.
I want to be with you.

I want you ..

Fringe quote...

Peter: You can take as many pills as you want, I'm not going anywhere.

Olivia: You're not real.

Peter: Look I understand why you agreed to take the tests; you just want things to go back to normal. To be the Olivia that you think you should be. Unfortunately that's not going to happen, because you are not their Olivia

___________________________________________________________________________

Питър: Можеш да изпиеш колкото хапчета поискаш - няма да се махна.

Оливия: Не си истински.

Питър: Виж,разбирам защо си се съгласила на тези тестовe;иска ти се нещата да са като преди..Да си тази Оливия,която мислиш че трябва да си,но за жалост това няма да стане,защото ти не си тяхната Оливия.

Fringe quote..

Olivia: It just makes me wonder if he feels the same way. And, I would understand if he did. I was her for a while, and she's like me, better.

Nina: Oh, Olivia..

Olivia: No, I mean, she still has her mother, and she wasn't experimented on as a child, and she can laugh, she has real friends, she even wears a dress every once in a while.
________________________________________________________________________________

Оливия: Кара ме да се чудя дали и той се е чувствал по същия начин.Бих разбрала ако се чувства така.Бях нея за малко.. и тя е като мен,но по - добра.

Нина: О,Оливия..

Оливия: Не..Имам предвид,тя все още има майка си..и не са експериментирали върху нея като е била дете, и тя може да се смее и да има истински приятели.. Дори може да носи и рокля от време на време.

Why walk on water when you have boats?

Понякога е по хубаво да си представяме,че сме в няква романтична комедия и след голямата трагична кулминация всичко ще се оправи.Мечтата на всяко момиче е някое момче да й се обади в 3 сутринта и да й каже ' Здрасти!Исках само да ти кажа че те чакам пред блока ти със сладолед и миражки! ' ,но всички знаем че това никога няма да стане - Right?По-хубаво е да си представяш,че си някой друг за момент отколкото да си мислиш,че света ще е по-добро място без теб.И ето това е един оптимистичен пост да не пововярваш ;д And now като за финал на шибания оптимизъм I challenge you to go hug something :D

И накрая един поздрав за сичко живо - Electric Six - Danger!High Voltage xDd

Този обикновен ден..

" Всеки ден на път за вкъщи минавах под прозореца ти.Странно,но сякаш усещах присъствието ти,някак до мен,Сякаш ти ме гледаше.

Всеки ден,когато се прибирах и поглеждах през моя прозорец .. Виждах теб.Ти просто си седеше там,до прозореца със слушалките в ушите.Изглеждаше все едно не ти пука за света,за случващото се около теб,за хората които обичаш.. Исках да съм като теб.Поне един ден да усетя какво е да си безчувствен.Може би грешах за теб.. Познавах те само от погледите,които ми хвърляше през прозореца,не трябва да съдим книгата по корицата,нали?През прозореца изглеждаше толкова .. различен,но когато те виждах с приятелите всеки път се обеждавах,че си просто момче.. Не можех да очаквам нищо от теб,дори не знаех името ти..

Този ден започна като всички други.Събудих се и на излизане за училище ти се усмихнах.В даскало пак бях онзи зубър познат на всички като хлапето за тормоз..Бях свикнала с това,все пак е само фаза.Пак взех същия автобус,пак седнах откъм прозореца,пак си усилих  музиката и спрях да мисля.Когато си стигнах,пред блока ми имаше линейка и полицейска кола.Какво ли беше станало,точно в този обикновен ден?Приближих се,за да разбера какво става..Тогава видях теб.Окървавен,едва дишащ..Лежайки на земята..

- Просто исках да ти кажа здравей..=) - промълви с последен дъх. "

Аз съм ..

Аз съм глупачката,която ти вярваше.

Аз съм глупачката,на която се подиграваше.

Аз съм глупачката,която ти помагаше.

Аз съм глупачката,която не заслужаваше.

Да,аз съм глупачка,която те караше да крещиш.

Да,аз съм глупачката,която те караше да летиш.

Аз продължавам да съм глупачката,заради която блестиш,

аз продължавам да съм глупачката,заради която страдаш.

Не хаби повече лъжи,

не си струва.

Няма да повярвам и този път..

Понякога и лъжите свършват.

17.01.2011

Днешният понеделник е смятан за най - скапания според учените.Целият ден тя си мислеше,че не всичко се развива на ТОЛКОВА зле.Тя беше свикнала на зверска болка.Може би щеше да понесе да я премаже слон.беше много силна.. Но този скъп понеделник,тя се пречупи.

  Като всеки понеделник,тя не си беше доспала .. Будилника иззвъня нечовешки силно,сякаш знаеше,че точно днес тя сънуваше кошмари и не искаше да се събуди точно когато беше заспала спокойно.Беше 10,Трябваше да се оправя за даскализъм.Не и се искаше да види еднаквите физиономии на говорещите маймуни там.Реши да ходи сама,пеша на училище,но естествено точно тогава най - много хора искаха да отидат с нея.Тя не искаше да ги отреже - и това беше нейната първа грешка за днес.Докато другите се забавляваха,тя за миг не можеше да спре да мисли за минало - това което е била и това което не е сега.Знаеше че тази тактика беше грешка,но не искаше да спира да мисли за това.Имаше чувството,че ако спре да мисли за това,някоя от всички тези маймуни без лица щеше да я нарани.Беше по - добре просто да страни от тях.Но уви .. те я пречупиха .. някак си успяха да я включат в тъпият си разговор .. Всичко което чуваше  тя беше " У-у-у-а-а-а-аа ".Когато стигнаха в даскалото,тя искаше да се скрие от света и милионите очи,които я гледаха с недоумление.Искаше да е невидима поне за минута.. Да изчезне просто за момент.Не стана.Скоро започнаха часовете .. Времето минаваше бавно и нищо не се случваше.Когато се прибра се почувства като в затвор,навечеря се и просто си легна.Отново започнаха кошмарите.Никой не я разбираше дори в сънищата й..на другият ден,будилникът отново звънна,дъжда навън продължи да вали,а шматките около нея продължиха с безсмислените разговори..

Fear ~*

..Страхът

Колкото и да твърдим че не ни е страх от нищо,има малки нещица които ни карат да се осъзнаем че не сме безчувствени.Дори да са най-малките неща като Вуду куклата на съсеедското дете,изпиващия поглед на стареца от отсрещния тротоар..Винаги има нещо.Просто не искаме да го признаем .. Не искаме да признаем,че имаме и слабости.

Амбър Лаитс

.. Беше декември.Края на годината.Времето беше едно такова умряло.. в буквалния смисъл на думата.Не се виждаше жив гълъб наоколо.На нея й беше скучно.Искаше някое незабравино преживяване.Обади се на някои приятели.Те я отрязаха... естествено времето навън подтискаше всичко,което може да се движи!О,не!Само това й липсваше .. една настинка!Поне веднъж в живота си момичето не можеше да се забавлява без да свърши фатално.Телефона й звънна.
- Кой по дяволите може да е,майка ми? – е оказа се,че не е никой роднина,това беше ТОЙ!
Той беше първата й голяма любов.. харесваше го от четвърти клас и той най – после звънна!
- Ало,Сиси? – каза ТОЙ ...
- Имаш грешка |( - изкашля тя и затвори тоя шибан телефон.Той не я остави и извъня пак.
- А поне знаеш ли как й е номераа .. ? – попита мистериозния пичага най – нахално.
Тя наистина се отчая.Помисли си,че единсвения изход е да стане лесбийка и да потърси номера на тая Сиси...
- Няма ли поне да попиташ как се казвам? – каза тя на оня тъпак от отсрещната стана на телефонната линия.
- Добре,как се казваш?
- Няма пък да ти кажа! – е да определено не й беше мисловния ден.За пореден път тя просто затвори.
Обади се на най-добрата си приятелка,надявайки се да поиска да я изслуша поне веднъж,без да я прекъсне понеже се е сетила,че излиза новата колекция на Калвин Клайн.Е късмета й не проработи.Приятелката й вдигна и всичко,което каза .. беше: Оооо,божке душко,ако знаеш какво намериих.. никога няма да познаеш.. ох няма да те чакам да ми отговориш .. ЧАО! .. Както и вие си помислихте момичето си каза просто WTF! .. Е вече нямаше на кого да се оплаче,отчаянието я обгръщаше все повече.. Я виж ти намери бутилка уиски и реши,че една чашка няма да и навреди .. е освен на гърлото.Все пак изпи една чашка.. Е,досети се,че щом от една не стана нищо може и още една да пробва.. Е,сега вие се досетихте,че се натряска с цялата бутилка.Какво мислите,че направи? Мда,обади се на оня шибаняк и го напсува здраво!Заспа.На сутринта,когато се събуди,беше истинала още повече,имаше махмурлук и дори не помнеше,че напсува Джо.Звънна се на вратата.Тя отвори.Най- добрата й френдка и някви други кифли се изредиха на врата й за да честитят рождения й ден.
- Но аз нямам рожден ден,за Бога! – промълви ужасено.
- Е,вече имаш.
Тя се ядоса,разкрещя се и ги изгони.Амбър погледна през прозореца.Вече започна да се стъмва,беше проспала почти целия ден.Поне ноща беше хубава.. Гледайки през прозореца тя видя малка светлина.Светеше от толкова далеч,но все пак тя я виждаше съвсем ясно.За първи път тя се почувства завършена.

Събуди се!

НЕ!

НЕ!НЕ!НЕ! Моля те недей .. не изчезвай .. не и този шибан път!Имам нужда от теб!Защо винаги трябва да ме изоставяш така мамка му!И аз съм човешко същество и не го заслужавам!
.. Крещеше тя наум винаги,когато той я оставяше безмълвна на средата на пътя.
Беше средата на ноември,беше студено,но нямаше сняг..Валеше.. много силно.Сякаш дъжда изразяваше яроста и тъгата й отвътре.Тя беше жалка.Просто стоеше там впецепенена и чакаше нещо да се случи.Искаше просто той да се обърне и просто да каже нещо .. каквото и да е .. дори ако беше казал,че я мрази,това щеше да е достатъчно.Тя щеше да чуе гласа му,който я караше да потреперва.Тя беше жалка.Стоеше там вцепена.Студът я смазваше,но тя продължаваше просто да си стои там и да чака нещо да се случи.До последния момент тя се надяваше,че той ще изкрещи ОБИЧАМ ТЕ,но дори непознат би осъзнал истината.
- СЪБУДИ СЕ!Не живей в тази шибана фантазия!Моля те недей. – крещеше тихото глашче в ума й,но тя не го слушаше беше го забутала на толкова дълбоко място,че то почти не се чуваше.Тя знаеше.че трябва да го послуша .. просто не искаше.Беше ужасно да чуе истината.Сякаш я режеше бавно с тъп нож за да увеличи агонията й.Тя искаше да забрави този болезнен момент.. Като всички други искаше просто да удари няколко чашки чисто уиски,любимото й лекарство.Как ли щеше да го забрави.. О за бога толкова й беше трудно.
Тя все още си стоеше там.. Той сякаш знаеше,че я наранява и се отдалечаваше толкова бавно.Беше налудничево и тя го знаеше.но тя знаеше че той изпитва нещо към нея .. Знаеше,че ако не изкрящи името му в този момент това ще е краят.Тя щеше да го изгуби завинаги.Сега всичко което имаше беше той.Оставаха няколко секунди .. той почти се беше скрил зад постройките..
- Това е моментът! – Защо не мога .. не мога да изкрещя! – Краката й трепераха,гласът и пресъхна .. Той я остави без дъх..
- ПОЧАКАЙ! – извика тя с последните си сили!Падна на колене и заплака.. Продължи да крещи .. Моля те остани... аз останах,все още съм тук.. Моля те виж ме! Аз съществувам..не съм призрак.
Той се обърна..Видя я,тръгна към нея.. дори не знаеше защо .. защо беше толкова специален за нея .. Той също падна на колене.. Взираха се един в друг минути .. за тях бяха като секунди.Никой от тях не знаеше какво става,но това не означаваше че искат да свърши.
- Събуди се!Хайде .. моля те събуди се!.. – тя отвори очи за около секунда и после отново ги затвори .. опитваше се да се събуди толкова опорито,но защо беше толкова трудно.
- Там ли си?Чуваш ли ме? – той хвана ръката й.Чувстваше колко близо и колко далеч беше тя в един и същи миг.
Тя отвори очи,беше в болница.. не знаеше защо.Тя се беше изправила пред най –големите си страхове.. Важното за нея беше,че той е там до нея.