Make-believe worlds.

Държеше ме в клетка цялото това време. Най - после ме пусна да видя красотата на деня. Слънчевата светлина огря полето,песента на птиците се носеше навсякъде,още не бях свободна и знаех че ти пак ще ме затвориш. Сякаш ме измъчваше повече като ме пускаше за малко и после ме прибираше. Можех да избягам,но някак си нещо в теб ме задържаше.Страх ме е. Не принадлежа тук . Забравих света в който бях. Заваля изведнъж,стана студено,времето не беше съгласно с моментната ми свобода. Харесва ми мириса на дъжд. Скоро нямаше да я усетя отново. Времето ми изтече,трябва да се прибирам. Не ме пускай - не мога сама.