" Всеки ден на път за вкъщи минавах под прозореца ти.Странно,но сякаш усещах присъствието ти,някак до мен,Сякаш ти ме гледаше.
Всеки ден,когато се прибирах и поглеждах през моя прозорец .. Виждах теб.Ти просто си седеше там,до прозореца със слушалките в ушите.Изглеждаше все едно не ти пука за света,за случващото се около теб,за хората които обичаш.. Исках да съм като теб.Поне един ден да усетя какво е да си безчувствен.Може би грешах за теб.. Познавах те само от погледите,които ми хвърляше през прозореца,не трябва да съдим книгата по корицата,нали?През прозореца изглеждаше толкова .. различен,но когато те виждах с приятелите всеки път се обеждавах,че си просто момче.. Не можех да очаквам нищо от теб,дори не знаех името ти..
Този ден започна като всички други.Събудих се и на излизане за училище ти се усмихнах.В даскало пак бях онзи зубър познат на всички като хлапето за тормоз..Бях свикнала с това,все пак е само фаза.Пак взех същия автобус,пак седнах откъм прозореца,пак си усилих музиката и спрях да мисля.Когато си стигнах,пред блока ми имаше линейка и полицейска кола.Какво ли беше станало,точно в този обикновен ден?Приближих се,за да разбера какво става..Тогава видях теб.Окървавен,едва дишащ..Лежайки на земята..
- Просто исках да ти кажа здравей..=) - промълви с последен дъх. "
Няма коментари:
Публикуване на коментар