В минута на мълчание..

Докато бях пътник, пътуваш по пътищата неведоми, господни
пътищата безводни, вечно отъпкани, безплодни
пътища любими, светли и незабравими
прилежно осеяни с нещастия непоносими.
Боже Господи кажи ми защо? Аз питам защо?
Дали компасът ще ни отведе в правилна посока,
където умът дълбок е, а душата е широка?
И вятъра дали ще ни покаже радостта,
отнемайки нахално всяка капчица тъга?
Кога ще стигнеме до там, където няма болка, няма страх, няма срам?
Където всички заедно ще бъдеме едно цяло и няма да воюваме за щяло и нещяло.
Кога ще дойде този ден, този, този светъл ден
този ден, този, този светъл ден,
този ден, този, този ден обикновен,
когато света ще бъде променен?

Този обикновен ден..

" Всеки ден на път за вкъщи минавах под прозореца ти.Странно,но сякаш усещах присъствието ти,някак до мен,Сякаш ти ме гледаше.

Всеки ден,когато се прибирах и поглеждах през моя прозорец .. Виждах теб.Ти просто си седеше там,до прозореца със слушалките в ушите.Изглеждаше все едно не ти пука за света,за случващото се около теб,за хората които обичаш.. Исках да съм като теб.Поне един ден да усетя какво е да си безчувствен.Може би грешах за теб.. Познавах те само от погледите,които ми хвърляше през прозореца,не трябва да съдим книгата по корицата,нали?През прозореца изглеждаше толкова .. различен,но когато те виждах с приятелите всеки път се обеждавах,че си просто момче.. Не можех да очаквам нищо от теб,дори не знаех името ти..

Този ден започна като всички други.Събудих се и на излизане за училище ти се усмихнах.В даскало пак бях онзи зубър познат на всички като хлапето за тормоз..Бях свикнала с това,все пак е само фаза.Пак взех същия автобус,пак седнах откъм прозореца,пак си усилих  музиката и спрях да мисля.Когато си стигнах,пред блока ми имаше линейка и полицейска кола.Какво ли беше станало,точно в този обикновен ден?Приближих се,за да разбера какво става..Тогава видях теб.Окървавен,едва дишащ..Лежайки на земята..

- Просто исках да ти кажа здравей..=) - промълви с последен дъх. "

Фък ю!

Боже как може да има толкова прости,малоумни,празноглави .. и хора не могат да се нарекат! Четох,четох и ми писна! Навсякъде всички псуват емотата,трябвало да се избият,депресанти били,момчетата емо били твърде женствени..Егати,те не пречат на абсолютно никой,не се борят за внимание,а просто за малко одобрение!Писна ми и тъпите чалгари,дето обличат блузка на раета или нещо с черепче и решават че са "емота",ревнат че са пуснали Галена,пък им се слушало Преслава.. Е,знаете ли какво.. не ме интересува,какво мислят всички за емотата като хора,или за имото като стил .. аз съм Емилка! Емо съм и си го признавам!

Благодаря,благодаря! И аплодисменти за момчето което си купи VANS и наистина си помисли че стана ЕМО!
Аплодисменти и за колегата който носи дънките на сестра си!
И за момичето което беше чалгарка но си пусна бретон и проноси блузки на карета!
Също и за мъжа който не се срамува да носи грим пред всички или да започне да се реже само за да докаже че е ТРЮ!
Вашите аплодисменти за момичето което не чака да порасне и си сложи фалшив пиърсинг!
И за симпатягата който казва че слуша емо но след като стане от компютъра си плуска ПЛАНЕТА ТВ и казва "няма проблеми аз съм emo inside"!
Искам да ви чуя за мъжа който е по женствен от приятелката си.
И за момичето което зараяза всичко и стана малка поза!
Да отдадем почит на този който си обеща и го направи И НЕ СЕ ПРИНИЗИ НА ТЯХНОТО НИВО!
Иии аплодисменти за всички WannaBe Emo's,които успяха! Събраха се и комерсиялизираха ЕМО-то..направиха го на FashionCore!!! Нека станем на крака и да ги аплодираме!