Събуди се!

НЕ!

НЕ!НЕ!НЕ! Моля те недей .. не изчезвай .. не и този шибан път!Имам нужда от теб!Защо винаги трябва да ме изоставяш така мамка му!И аз съм човешко същество и не го заслужавам!
.. Крещеше тя наум винаги,когато той я оставяше безмълвна на средата на пътя.
Беше средата на ноември,беше студено,но нямаше сняг..Валеше.. много силно.Сякаш дъжда изразяваше яроста и тъгата й отвътре.Тя беше жалка.Просто стоеше там впецепенена и чакаше нещо да се случи.Искаше просто той да се обърне и просто да каже нещо .. каквото и да е .. дори ако беше казал,че я мрази,това щеше да е достатъчно.Тя щеше да чуе гласа му,който я караше да потреперва.Тя беше жалка.Стоеше там вцепена.Студът я смазваше,но тя продължаваше просто да си стои там и да чака нещо да се случи.До последния момент тя се надяваше,че той ще изкрещи ОБИЧАМ ТЕ,но дори непознат би осъзнал истината.
- СЪБУДИ СЕ!Не живей в тази шибана фантазия!Моля те недей. – крещеше тихото глашче в ума й,но тя не го слушаше беше го забутала на толкова дълбоко място,че то почти не се чуваше.Тя знаеше.че трябва да го послуша .. просто не искаше.Беше ужасно да чуе истината.Сякаш я режеше бавно с тъп нож за да увеличи агонията й.Тя искаше да забрави този болезнен момент.. Като всички други искаше просто да удари няколко чашки чисто уиски,любимото й лекарство.Как ли щеше да го забрави.. О за бога толкова й беше трудно.
Тя все още си стоеше там.. Той сякаш знаеше,че я наранява и се отдалечаваше толкова бавно.Беше налудничево и тя го знаеше.но тя знаеше че той изпитва нещо към нея .. Знаеше,че ако не изкрящи името му в този момент това ще е краят.Тя щеше да го изгуби завинаги.Сега всичко което имаше беше той.Оставаха няколко секунди .. той почти се беше скрил зад постройките..
- Това е моментът! – Защо не мога .. не мога да изкрещя! – Краката й трепераха,гласът и пресъхна .. Той я остави без дъх..
- ПОЧАКАЙ! – извика тя с последните си сили!Падна на колене и заплака.. Продължи да крещи .. Моля те остани... аз останах,все още съм тук.. Моля те виж ме! Аз съществувам..не съм призрак.
Той се обърна..Видя я,тръгна към нея.. дори не знаеше защо .. защо беше толкова специален за нея .. Той също падна на колене.. Взираха се един в друг минути .. за тях бяха като секунди.Никой от тях не знаеше какво става,но това не означаваше че искат да свърши.
- Събуди се!Хайде .. моля те събуди се!.. – тя отвори очи за около секунда и после отново ги затвори .. опитваше се да се събуди толкова опорито,но защо беше толкова трудно.
- Там ли си?Чуваш ли ме? – той хвана ръката й.Чувстваше колко близо и колко далеч беше тя в един и същи миг.
Тя отвори очи,беше в болница.. не знаеше защо.Тя се беше изправила пред най –големите си страхове.. Важното за нея беше,че той е там до нея.