The Scary Silence ..

She is coming for me.. I know it .. It was too real to be just a dream .. She is coming for me.The Silence.She wants to take me away .. To the darkest,deepest places.There is no light,there is no life .. There is just Silence.If it is just a dream .. there has to be a way to wake up,to stop the pain,to delete the memory.So many painfull memories.It's not fair to be that way.Maybe the Silence would be my savior .. Maybe it's the time for the redemption yet.

*~ For the Optimists,I'm getting too Pesimistic xD

Ай стига де..То бива,бива гадни работи да ми се случват,ама то вече не се търпи!Надежда,надежда,надежда .. аааа!От къде тая надежда .. винаги когато даже си помисля да стана малко по оптимистична се случват куп гадости,които доста жестоко ме обеждават че не става с израза " Всичко ще бъде наред ".Толкова ли не заслужавам десетина минутки кеф,без да разбера че лаптопа ми е на доизползване ..  Защо  продължавам и аз самата да се нарянявам .. Всеки ден повтарям едни и същи грешки,надявайки се че този път ще е различно .. Винаги се оказва еднакво,а по някога нещата отиват и на по - зле.Всеки път когато се опитам да забравя старите навици.. да опитам нещо ново.. Отново се връщам назад .. Сякаш нещо ме дърпа към тъпата болка.Понякога мисля че тя няма край ..
Песен: Suicide Season - Bring me the horizon

Jena Lee feat. Eskemo - Eternise Moi

Fear ~*

..Страхът

Колкото и да твърдим че не ни е страх от нищо,има малки нещица които ни карат да се осъзнаем че не сме безчувствени.Дори да са най-малките неща като Вуду куклата на съсеедското дете,изпиващия поглед на стареца от отсрещния тротоар..Винаги има нещо.Просто не искаме да го признаем .. Не искаме да признаем,че имаме и слабости.

=]]

Оох Божке,ако започна да изброявам народа който ме дразни.. няма да ми стигне цял ден.Защо живота е толкова несправедлив и ни среща с хора,които си просят удар в лицето. Не можем да им кажем .. " Откажи се,мразя те! " или "Дразниш ме" ,трябва да ги търпим,а най-трудното е,ако приятелите ни ги харесват като хора!Трябва да им търпим идиотщините постоянно .. всеки ден! Болезнено е да знаеш ,че губиш приятелите си заради някой който не си заслужава.Колкото и да им го повтаряме те са заслепени и не разбират колко ужасни са в всъщност тези дразнители.Да се надяваме,че поне накрая все още ще има надежда и достатъчно нервички =]]

Невидим ..

Тъмни сенки от безсъние скрили,
са се под очите ми,
откривам се във бледо отражение
на грешките допуснати преди,
изгубвам се отново в спомени
с напразните надежди останали
на хиляди парченца стъклении
в теб разбивам се...

Припев :Графа - Невидим

Късно е да казвам,
че съжалявам за тебе вече
сякаш съм невидим,
късно е да мога,
лентата да върна,
за тебе вече сякаш съм невидим ...


Виждам как през задното стъкло,
миналото гледа от страни,
но празната страна в моето легло
не може да заспи тъгата ми,
изгубвам се отново в спомени
с напразните надежди останалии
на хиляди парченца стъклени
в теб разбивам се,
парченца стъклени в теб разбивам се ..

Припев :

Късно е да казвам,
че съжалявам за тебе вече
сякаш съм невидим,
късно е да мога,
лентата да върна,
за тебе вече сякаш съм невидим ...(х2)


Изгубвам се отново в спомени
с напразните надежди
останалии на хиляди парченца стъклени
в теб разбивам се ..

Припев :

Късно е да казвам,
че съжалявам за тебе вече
сякаш съм невидим,
късно е да мога,
лентата да върна,
за тебе вече сякаш съм невидим ...

Амбър Лаитс

.. Беше декември.Края на годината.Времето беше едно такова умряло.. в буквалния смисъл на думата.Не се виждаше жив гълъб наоколо.На нея й беше скучно.Искаше някое незабравино преживяване.Обади се на някои приятели.Те я отрязаха... естествено времето навън подтискаше всичко,което може да се движи!О,не!Само това й липсваше .. една настинка!Поне веднъж в живота си момичето не можеше да се забавлява без да свърши фатално.Телефона й звънна.
- Кой по дяволите може да е,майка ми? – е оказа се,че не е никой роднина,това беше ТОЙ!
Той беше първата й голяма любов.. харесваше го от четвърти клас и той най – после звънна!
- Ало,Сиси? – каза ТОЙ ...
- Имаш грешка |( - изкашля тя и затвори тоя шибан телефон.Той не я остави и извъня пак.
- А поне знаеш ли как й е номераа .. ? – попита мистериозния пичага най – нахално.
Тя наистина се отчая.Помисли си,че единсвения изход е да стане лесбийка и да потърси номера на тая Сиси...
- Няма ли поне да попиташ как се казвам? – каза тя на оня тъпак от отсрещната стана на телефонната линия.
- Добре,как се казваш?
- Няма пък да ти кажа! – е да определено не й беше мисловния ден.За пореден път тя просто затвори.
Обади се на най-добрата си приятелка,надявайки се да поиска да я изслуша поне веднъж,без да я прекъсне понеже се е сетила,че излиза новата колекция на Калвин Клайн.Е късмета й не проработи.Приятелката й вдигна и всичко,което каза .. беше: Оооо,божке душко,ако знаеш какво намериих.. никога няма да познаеш.. ох няма да те чакам да ми отговориш .. ЧАО! .. Както и вие си помислихте момичето си каза просто WTF! .. Е вече нямаше на кого да се оплаче,отчаянието я обгръщаше все повече.. Я виж ти намери бутилка уиски и реши,че една чашка няма да и навреди .. е освен на гърлото.Все пак изпи една чашка.. Е,досети се,че щом от една не стана нищо може и още една да пробва.. Е,сега вие се досетихте,че се натряска с цялата бутилка.Какво мислите,че направи? Мда,обади се на оня шибаняк и го напсува здраво!Заспа.На сутринта,когато се събуди,беше истинала още повече,имаше махмурлук и дори не помнеше,че напсува Джо.Звънна се на вратата.Тя отвори.Най- добрата й френдка и някви други кифли се изредиха на врата й за да честитят рождения й ден.
- Но аз нямам рожден ден,за Бога! – промълви ужасено.
- Е,вече имаш.
Тя се ядоса,разкрещя се и ги изгони.Амбър погледна през прозореца.Вече започна да се стъмва,беше проспала почти целия ден.Поне ноща беше хубава.. Гледайки през прозореца тя видя малка светлина.Светеше от толкова далеч,но все пак тя я виждаше съвсем ясно.За първи път тя се почувства завършена.

Събуди се!

НЕ!

НЕ!НЕ!НЕ! Моля те недей .. не изчезвай .. не и този шибан път!Имам нужда от теб!Защо винаги трябва да ме изоставяш така мамка му!И аз съм човешко същество и не го заслужавам!
.. Крещеше тя наум винаги,когато той я оставяше безмълвна на средата на пътя.
Беше средата на ноември,беше студено,но нямаше сняг..Валеше.. много силно.Сякаш дъжда изразяваше яроста и тъгата й отвътре.Тя беше жалка.Просто стоеше там впецепенена и чакаше нещо да се случи.Искаше просто той да се обърне и просто да каже нещо .. каквото и да е .. дори ако беше казал,че я мрази,това щеше да е достатъчно.Тя щеше да чуе гласа му,който я караше да потреперва.Тя беше жалка.Стоеше там вцепена.Студът я смазваше,но тя продължаваше просто да си стои там и да чака нещо да се случи.До последния момент тя се надяваше,че той ще изкрещи ОБИЧАМ ТЕ,но дори непознат би осъзнал истината.
- СЪБУДИ СЕ!Не живей в тази шибана фантазия!Моля те недей. – крещеше тихото глашче в ума й,но тя не го слушаше беше го забутала на толкова дълбоко място,че то почти не се чуваше.Тя знаеше.че трябва да го послуша .. просто не искаше.Беше ужасно да чуе истината.Сякаш я режеше бавно с тъп нож за да увеличи агонията й.Тя искаше да забрави този болезнен момент.. Като всички други искаше просто да удари няколко чашки чисто уиски,любимото й лекарство.Как ли щеше да го забрави.. О за бога толкова й беше трудно.
Тя все още си стоеше там.. Той сякаш знаеше,че я наранява и се отдалечаваше толкова бавно.Беше налудничево и тя го знаеше.но тя знаеше че той изпитва нещо към нея .. Знаеше,че ако не изкрящи името му в този момент това ще е краят.Тя щеше да го изгуби завинаги.Сега всичко което имаше беше той.Оставаха няколко секунди .. той почти се беше скрил зад постройките..
- Това е моментът! – Защо не мога .. не мога да изкрещя! – Краката й трепераха,гласът и пресъхна .. Той я остави без дъх..
- ПОЧАКАЙ! – извика тя с последните си сили!Падна на колене и заплака.. Продължи да крещи .. Моля те остани... аз останах,все още съм тук.. Моля те виж ме! Аз съществувам..не съм призрак.
Той се обърна..Видя я,тръгна към нея.. дори не знаеше защо .. защо беше толкова специален за нея .. Той също падна на колене.. Взираха се един в друг минути .. за тях бяха като секунди.Никой от тях не знаеше какво става,но това не означаваше че искат да свърши.
- Събуди се!Хайде .. моля те събуди се!.. – тя отвори очи за около секунда и после отново ги затвори .. опитваше се да се събуди толкова опорито,но защо беше толкова трудно.
- Там ли си?Чуваш ли ме? – той хвана ръката й.Чувстваше колко близо и колко далеч беше тя в един и същи миг.
Тя отвори очи,беше в болница.. не знаеше защо.Тя се беше изправила пред най –големите си страхове.. Важното за нея беше,че той е там до нея.