Помниш ли името ми ..

Помниш ли ме?
Помниш ли името ми?
Да ти припомня ли?
Да не би да ти е по - лесно просто да ме забравиш?Как ще ме забравиш като не ме помниш?
Не ме познаваш,как тогава пак аз съм виновна?Съжалявам,забравих ти си "господин перфектен" .. Ти никога не грешиш!Как тогава аз някога ще съм права.. Има ли смисъл?
Защо?
Защо продължаваш да ми говориш?
Защо си  губиш скъпоценното време,за маловажни хора като мен?Та аз не заслужавам,нали?Съжалявам,забравих аз съм просто "госпожица изповедалня" .. 
Има ли смисъл?

Аз съм ..

Аз съм глупачката,която ти вярваше.

Аз съм глупачката,на която се подиграваше.

Аз съм глупачката,която ти помагаше.

Аз съм глупачката,която не заслужаваше.

Да,аз съм глупачка,която те караше да крещиш.

Да,аз съм глупачката,която те караше да летиш.

Аз продължавам да съм глупачката,заради която блестиш,

аз продължавам да съм глупачката,заради която страдаш.

Не хаби повече лъжи,

не си струва.

Няма да повярвам и този път..

Понякога и лъжите свършват.

17.01.2011

Днешният понеделник е смятан за най - скапания според учените.Целият ден тя си мислеше,че не всичко се развива на ТОЛКОВА зле.Тя беше свикнала на зверска болка.Може би щеше да понесе да я премаже слон.беше много силна.. Но този скъп понеделник,тя се пречупи.

  Като всеки понеделник,тя не си беше доспала .. Будилника иззвъня нечовешки силно,сякаш знаеше,че точно днес тя сънуваше кошмари и не искаше да се събуди точно когато беше заспала спокойно.Беше 10,Трябваше да се оправя за даскализъм.Не и се искаше да види еднаквите физиономии на говорещите маймуни там.Реши да ходи сама,пеша на училище,но естествено точно тогава най - много хора искаха да отидат с нея.Тя не искаше да ги отреже - и това беше нейната първа грешка за днес.Докато другите се забавляваха,тя за миг не можеше да спре да мисли за минало - това което е била и това което не е сега.Знаеше че тази тактика беше грешка,но не искаше да спира да мисли за това.Имаше чувството,че ако спре да мисли за това,някоя от всички тези маймуни без лица щеше да я нарани.Беше по - добре просто да страни от тях.Но уви .. те я пречупиха .. някак си успяха да я включат в тъпият си разговор .. Всичко което чуваше  тя беше " У-у-у-а-а-а-аа ".Когато стигнаха в даскалото,тя искаше да се скрие от света и милионите очи,които я гледаха с недоумление.Искаше да е невидима поне за минута.. Да изчезне просто за момент.Не стана.Скоро започнаха часовете .. Времето минаваше бавно и нищо не се случваше.Когато се прибра се почувства като в затвор,навечеря се и просто си легна.Отново започнаха кошмарите.Никой не я разбираше дори в сънищата й..на другият ден,будилникът отново звънна,дъжда навън продължи да вали,а шматките около нея продължиха с безсмислените разговори..